Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2021 15:49 - ИЗБЯГАЛИ ДНИ И НОЩИ
Автор: jitanosten Категория: Други   
Прочетен: 1863 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ИЗБЯГАЛИ  ДНИ  И  НОЩИ

   Помня, как през 1985 година, когато бях само на двадесет и седем години, понякога гостувах  за кратко при родителите ми. Винаги имах конкретна работа и никога не отидох заради самите тях. Като всеки млад, самовлюбен и властен мъжкар се интересувах само от личният си живот. Приемах любовта най-вече на мама като даденост и дори понякога злоупотребявах с нея. Бях див и непредсказуем, като тигър в джунглата. Мислех, че светът започва и свършва с мен! Основание за това ми даваха няколко жени, които ме харесваха и желаеха, както и самочувствието ми в работата.  Смятах, че животът е безкраен и никога няма да свърши. И тогава, когато си тръгнах един ден, мама застана до дървената порта да ме изпрати, а аз тръгнах напряко през железопътните линии. Прескачах линиите на един разкрач и когато стигнах перона на гарата, се обърнах. Зрението ми тогава бе като на сокол и ясно видях лицето на майка си. Тя ме гледаше с гордост и обич, непознати ми до тогава от някой друг. Нямах никаква заслуга за нейната гордост, затова продължих пътя си, без да се замислям.

    Години след това, един ден малкият ми син тръгна към игрището на близкото училище да играе футбол, с приятелите си. Беше израснал и се оформил като малък мъж, което ме караше да го гледам с възхищение и любов. Преди да свие в края на улицата, синът ми се обърна и махна с ръка. В този момент се сетих, как мама ме изпращаше преди много години. Изръмжах от доволство, защото едва сега проумях, какво значи да обичаш някого, защото е твоето естествено продължение в живота!

   Нищо особено не се бе случило, но изведнъж си дадох сметка, че не висшето образование, не спестените пари, не апартамента или колата имат някаква стойност за мен! Този малък мъж синът ми, бе най-ценното което бях успял да извоювам през всичките изминали години до днес! Избягалите дни и нощи се бяха трансформирали  в нещо по-голямо от всичката суета на света! Можех да го гледам с очите на мама, както тя някога гледаше мен и да му се радвам непринудено и от сърце! Благодарих на Бога и се прекръстих! Не бях алчен и това малко щастие ми стигаше за днес! А какво повече му трябва на човек всъщност….?

 

 Красимир Бачков




Гласувай:
5



1. morskipesni - Благодаря за откровението!
31.03.2021 16:17
Ето, за малко съм в Родината и как жадувам да прегърна старите си родители!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1430709
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031